Въпросът се поставя, когато един съсобственик иска да продаде своята идеална част от съсобствен недвижим имот. Правото на собственост върху такъв имот принадлежи едновременно на най-малко две лица, т.е. налице е съпритежание на правото на собственост. С оглед на режима на съсобственост са въведени специални законови правила за случаите, в които един съсобственик иска да се разпореди и прехвърли чрез продажба своя дял на лице, което не е съсобственик, а е чуждо за съсобствеността.

          Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Едва тогава и след представяне на изискуемите от Закона за собствеността писмени доказателства за спазване на приложимата процедура, съответният дял може да бъде продаден на трето лице, което е външно за съсобствеността. В противен случай, за останалите съсобственици възниква право на изкупуване, което се упражнява по съдебен ред и води до съответните правни последици. Правилата за изкупуване не важат, ако имотът е съпружеска имуществена общност.

          Следователно, за продажба в разглежданата хипотеза има особени процедурни правила, които следва да бъдат съобразени, за да бъде сделката действителна и стабилна.

Настоящото не е юридическа консултация, а единствено маркира малка част от съществените моменти в разглежданата проблематика.