В практиката често се предпочита преди да се извърши нотариално прехвърляне на недвижим имот да се сключи предварителен договор за покупко – продажба на същия.

           С предварителния договор страните поемат задължение да сключат окончателен договор. По този начин се подготвя и улеснява осъществяването на окончателната сделка. Времето между предварителния и окончателния договор обикновено се използва за снабдяване с необходимите документи, набавяне на нужните средства и т. н.

          Предварителният договор за покупко – продажба на недвижим имот трябва да се сключи в писмена форма. Специално внимание следва да се обърне на неговото съдържание, т. к. в него трябва да са инкорпорирани уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Обикновено в предварителния договор страните определят срок за сключване на окончателния договор. Прецизното съставяне на предварителния договор, в т. ч. формулирането на правно издържани договорни клаузи, има определящо значение за успешния изход на окончателната сделка.

          Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

          Горното представя в най – съкратен и сбит вид важни моменти относно сключването на посочения договор, без да представлява правно консултиране.