ДОМАШНО НАСИЛИЕ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално/ икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

        По Закона за защита от домашното насилие МОЖЕ ДА ТЪРСИ ЗАЩИТА ВСЯКО ЛИЦЕ, ПОСТРАДАЛО ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ: съпруг/бивш съпруг; лице, с което се намира/ е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира/е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира/е бил във фактическо съпружеско съжителство.

        МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ СА:

– задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

– отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

– забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

– временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

– задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

– насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

        КОМПЕТЕНТЕН ДА НАЛОЖИ МЯРКА ЗА ЗАЩИТА Е РАЙОННИЯТ СЪД по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, по реда на определено производство по издаване на заповедта за защита.

        МОЛБАТА СЕ ПОДАВА В СРОК ДО ЕДИН МЕСЕЦ от акта на домашно насилие и се разглежда в открито съдебно заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита.

        Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

        В СЛУЧАЙ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ ИМА ПРАВО НА ЗАЩИТА!

Актуалността на проблема за домашното насилие е повод за настоящото обобщение на основните въпроси по темата.