Често се случва, по най-различни причини, едно лице да не извърши лично определено правно действие, а да упълномощи за това друго лице. Едно лице може да представлява друго по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

        Има определени законови изисквания относно формата на упълномощаване. Те касаят упълномощаването за сключване на договори, за които в закона е предвидена особена форма – тогава упълномощаването трябва да бъде дадено в същата форма. Тогава, когато договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

        Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. В тази връзка, упълномощаването би могло да бъде общо и специално, т. е. за конкретно и изрично определено правно действие или действия.  

  Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Действието на упълномощаването ще се прекрати, ако същото е ограничено за определен срок, с неговото изтичане. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

         Въпросите и проблемите, които поставя темата за упълномощаването, са многобройни. Правните последици, които се свързват с пълномощното, са съществени и не бива да бъдат пренебрегвани. Изготвянето на конкретно пълномощно изисква познания и умения, за да може то да изпълни функциите си, като в същото време да бъдат гарантирани в максимална степен права и интересите на лицата.       

Горното не е правен съвет.