При сделки с недвижими имоти, като например продажба, дарение, прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, е възможно да се запази правото на ползване върху имота.

           По този начин се учредява ограничено вещно право върху вещта. То, от своя страна, е абсолютно и противопоставимо на всеки, в т. ч. и на самия собственик. Правото дава на ползвателя правомощията да владее и да ползва чуждата вещ, а за собственика остава т. нар. "гола собственост". Правото на ползване може да се учреди за определен срок или пожизнено. В последния случай, то се прекратява със смъртта на ползвателя.

          Проблемът е особено актуален при последваща продажба на имота, т. к. учреденото право на ползване следва имота и не се погасява с продажбата. Наложителна е внимателна предварителна проверка за евентуално съществуване на ограниченото вещно право във всеки случай на предстояща сделка с недвижим имот. Само така биха били спестени излишни нерви, време и средства.

Горното не е юридическа консултация.