За вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали има или не вина за настъпването им.

Най-общо, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило предвидените последици.

При невъзможност спорът да се разреши доброволно, се предявява иск пред съда. Претенцията за изплащане на обезщетение може да обхваща както имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), така и неимуществените – болки и страдания.

Горното не е правен съвет.